Реално това се приема за повтаряща се имплантационна недостатъчност (recurrent implantation failure – RIF), докато във всеки друг случай, когато не съществуват здрави ембриони, диагнозата е различна (напр. ниска фоликулна недостатъчност).
Причините, поради които една двойка не може да се справя с повтарящи се неуспехи, могат да се дължат на: аномалии на ембриона или проблеми с матката.
Ембрионалните аномалии , особено хромозомните, са много чести както в естествен цикл (естествено зачеване), така и в ин витрото IVF. Всъщност те са най-честата причина за спонтанни аборти и неуспехи. Те се дължат главно на качеството на яйцеклетката, което е свързано с възрастта на жената и понякога с качеството на спермата (стойностите на ДНК фрагментация). Като цяло, начинът на живот на двойката, тяхната диета, упражнения, нива на стрес и навици като тютюнопушенето са важни фактори.
Микроскопският анализ в лабораторията не може да разкрие аномалии в генетичния материал, тъй като не се проявяват в раннен ембрионален стадий на развитие. Единственият начин за диагностициране на хромозомни аномалии е предимплантационен генетичен скрининг (PGS); това обаче е инвазивен метод, който се прилага по показание и от лекар-специалист.
Съществуват косвени начини, като оценка и селекция на капацитета на развитие на яйцеклетката и качеството на ембриома, за да се изберат най-добрите в своето развитие ембриони за трансфер.
Тези методи се основават на морфологичните характеристики на ембрионите по време на развитието или на оценката на биохимичните маркери произведени от яйцеклетката, като sHLA-g протеина. Трансферът на ембриони на 5 -ия ден след оплождането е естествен начин за подбор на ембрионите с най-голям потенциал за развитие. Разбира се, това намалява вероятността от неуспех и увеличава шансовете за здравословна бременност.
Аномалиите на матката, свързани с повтарящи се неуспешни ин витро оплождания IVF, се разделят на анатомични малформации, вродени (маточна преграда- септум) или придобити (фиброми, ендометриални полипи и вътрематочни сраствания след кюретаж на матката или инфекции).
Много важен фактор за успеха за имплантиране е постигането на здрав ендометриум с адекватна дебелина (над 8 мм) и синхронизиран с ембриона (прозорец на имплантиране). – Срастванията, дължащи се на предишни хирургични интервенции в матката (като кюретаж), възпрепятстват развитието на дебелината на ендометриума.
Диагнозата на всички горе посочени състояния е възможна с поредица от подходящи изследвания, като:
- Ултразвук.
- Хистероскопия.
- Диагностична лапароскопия.
- Хистеросалпингография.
- Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
- Скенер (Спиралната компютърна томография КТ).