Жените се раждат с 1 000 000 яйцеклетки. Започвайки от раждането, тези яйцеклетки се консумират със скорост, определена от ген в X хромозомата. Когато започне менструацията, броят на яйцеклетките пада до 400 000 – 450 000. Това са всички яйцеклетки с които жената ще разполага през целият си репродуктивн живот.
Над 20% от тези яйцектетки имат хромозомни аномалии и всеки месец се консумират 600-1200. Тялото консумира първо качествени яйцеклетки, тъй като те лесно реагират на хормоните и оставят яйцеклетки с лошо качество за края на репродуктивната възраст на жената. Освен това останалите яйцеклетки са подложени на неблагоприятното въздействие на условията на околната среда и начина на живот на жената (пушене, радиация и др.).
Това не е нещо ново, тъй като е добре известно, че бременните жени над 35 години трябва да преминат обширен пренатален скрининг поради по-големия шанс да раждат деца със синдром на Даун или други хромозомни аномалии.
Разбира се 35-годишната възраст не е непременно крайъгълен камък за всички жени, тъй като това представлява средната стойност. Така че някои жени може да имат сериозно намаление преди 35-годишна възраст, а други по-късно.
При преждевременна недостатъчност на яйчниците жената няма яйцеклетки, за да зачене по естествен път или чрез ин витро оплождане IVF. Освен това, тя се справя и с цялостни здравословни проблеми, поради спад в нивата на естроген. Такива проблеми включват остеопороза, горещи вълни, намалено сексуално желание, безсъние и други симптоми, които варират за всяка жена различно.
Преждевременната недостатъчност на яйчниците може да се дължи на естествени фактори (наследственост, синдроми) или да е резултат от медицинска намеса (отстраняване на яйчниците поради рак, лъчетерапия, химиотерапия) или имунно разстройство (системен лупус еритематозус – SLE).
Навременната диагноза и хормонозаместителната терапия са важни за предотвратяване на някои последствия, като остеопороза.
Диагнозата на овариална недостатъчност или по-точно оценката на яйчниковите резерви може да се направи с комбинация от ултразвуков скрининг и изследване на нивата на Антимюлеров хормон (АМХ) в кръвта (обикновен кръвен тест).